29 ago 2010, 22:55

Мион-неутрина

  Poesía » Otra
830 0 4

Мион-неутрина

Така се чувствам уморен,
че нищо тук не ме задържа.
Загледан в празното пред мен,
с мъка пулсът ме поддържа.

Безброй частици неутрина
създали са светът край нас.
Животът като през витрина,
без вкус и мирис виждам аз.

Кога престана да ме радва,
това, което е край мен?
Не помня вече, бе отдавна,
след някой ден, обикновен.

Изглежда, грешка е допуснал
космическият архитект.
Частиците за мен е пуснал,
работейки над друг проект.

Инертно, скучно, предвидимо,
повтаря се като в рефрен,
но вече не е осъдимо,
защото аз съм... уморен.


soni.andonov

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...