29.08.2010 г., 22:55 ч.

Мион-неутрина 

  Поезия » Друга
679 0 4

Мион-неутрина

Така се чувствам уморен,
че нищо тук не ме задържа.
Загледан в празното пред мен,
с мъка пулсът ме поддържа.

Безброй частици неутрина
създали са светът край нас.
Животът като през витрина,
без вкус и мирис виждам аз.

Кога престана да ме радва,
това, което е край мен?
Не помня вече, бе отдавна,
след някой ден, обикновен.

Изглежда, грешка е допуснал
космическият архитект.
Частиците за мен е пуснал,
работейки над друг проект.

Инертно, скучно, предвидимо,
повтаря се като в рефрен,
но вече не е осъдимо,
защото аз съм... уморен.


soni.andonov

© Сони Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??