Мион-неутрина
Мион-неутрина
Така се чувствам уморен,
че нищо тук не ме задържа.
Загледан в празното пред мен,
с мъка пулсът ме поддържа.
Безброй частици неутрина
създали са светът край нас.
Животът като през витрина,
без вкус и мирис виждам аз.
Кога престана да ме радва,
това, което е край мен?
Не помня вече, бе отдавна,
след някой ден, обикновен.
Изглежда, грешка е допуснал
космическият архитект.
Частиците за мен е пуснал,
работейки над друг проект.
Инертно, скучно, предвидимо,
повтаря се като в рефрен,
но вече не е осъдимо,
защото аз съм... уморен.
soni.andonov
© Сони All rights reserved.
