Мираж
Безумно облаци тежат,
безумно носят се, безумно спят –
над земя и пръст унесено и днес лежат
и в съня си този свят на две делят –
за радост и пурпурна тъга,
въздуха прокажен те крадат…
Капка-облак, капка-прах,
капки спускат се във този час,
плават в себе си и в своя мрак,
в устни гмуркат се от маслен глас.
Няма вятър, нито дървен куп от шума,
господства не звънкий сън на чума,
а с пръсти той детските души мъгли
и руши
туй, що сам от букли сътвори
и кръжи
край свойто диамантено прекрасно ложе.
О, Боже!
А аз летя!
Света със хора аз плета –
аз обичам,
аз творя –
живея
и не ще умра.
Забравата във ада нека бди
и печалбата със Дявола там да раздели.
А аз в облаците ще се нося
и света отгоре ще докосна…
© Росица Todos los derechos reservados