17 abr 2008, 9:21

Мираж

  Poesía
821 0 1

Мираж


Безумно облаци тежат,

безумно носят се, безумно спят –

над земя и пръст унесено и днес лежат

и в съня си този свят на две делят –

за радост и пурпурна тъга,

въздуха прокажен те крадат…

 

Капка-облак, капка-прах,

капки спускат се във този час,

плават в себе си и в своя мрак,

в устни гмуркат се от маслен глас.

 

Няма вятър, нито дървен куп от шума,

господства не звънкий сън на чума,

а с пръсти той детските души мъгли

и руши

туй, що сам от букли сътвори

и кръжи

край свойто диамантено прекрасно ложе.

О, Боже!

 

А аз летя!

Света със хора аз плета –

аз обичам,

аз творя –

живея

и не ще умра.

Забравата във ада нека бди

и печалбата със Дявола там да раздели.

А аз в облаците ще се нося

и света отгоре ще докосна…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....