Мираж
Безумно облаци тежат,
безумно носят се, безумно спят –
над земя и пръст унесено и днес лежат
и в съня си този свят на две делят –
за радост и пурпурна тъга,
въздуха прокажен те крадат…
Капка-облак, капка-прах,
капки спускат се във този час,
плават в себе си и в своя мрак,
в устни гмуркат се от маслен глас.
Няма вятър, нито дървен куп от шума, ...