Мираж

Мираж

Безумно облаци тежат,

безумно носят се, безумно спят –

над земя и пръст унесено и днес лежат

и в съня си този свят на две делят –

за радост и пурпурна тъга,

въздуха прокажен те крадат…

Капка-облак, капка-прах,

капки спускат се във този час,

плават в себе си и в своя мрак,

в устни гмуркат се от маслен глас.

Няма вятър, нито дървен куп от шума,

господства не звънкий сън на чума,

а с пръсти той детските души мъгли

и руши

туй, що сам от букли сътвори

и кръжи

край свойто диамантено прекрасно ложе.

О, Боже!

А аз летя!

Света със хора аз плета –

аз обичам,

аз творя –

живея

и не ще умра.

Забравата във ада нека бди

и печалбата със Дявола там да раздели.

А аз в облаците ще се нося

и света отгоре ще докосна…