17.04.2008 г., 9:21

Мираж

819 0 1

Мираж


Безумно облаци тежат,

безумно носят се, безумно спят –

над земя и пръст унесено и днес лежат

и в съня си този свят на две делят –

за радост и пурпурна тъга,

въздуха прокажен те крадат…

 

Капка-облак, капка-прах,

капки спускат се във този час,

плават в себе си и в своя мрак,

в устни гмуркат се от маслен глас.

 

Няма вятър, нито дървен куп от шума,

господства не звънкий сън на чума,

а с пръсти той детските души мъгли

и руши

туй, що сам от букли сътвори

и кръжи

край свойто диамантено прекрасно ложе.

О, Боже!

 

А аз летя!

Света със хора аз плета –

аз обичам,

аз творя –

живея

и не ще умра.

Забравата във ада нека бди

и печалбата със Дявола там да раздели.

А аз в облаците ще се нося

и света отгоре ще докосна…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...