17.04.2008 г., 9:21

Мираж

825 0 1

Мираж


Безумно облаци тежат,

безумно носят се, безумно спят –

над земя и пръст унесено и днес лежат

и в съня си този свят на две делят –

за радост и пурпурна тъга,

въздуха прокажен те крадат…

 

Капка-облак, капка-прах,

капки спускат се във този час,

плават в себе си и в своя мрак,

в устни гмуркат се от маслен глас.

 

Няма вятър, нито дървен куп от шума,

господства не звънкий сън на чума,

а с пръсти той детските души мъгли

и руши

туй, що сам от букли сътвори

и кръжи

край свойто диамантено прекрасно ложе.

О, Боже!

 

А аз летя!

Света със хора аз плета –

аз обичам,

аз творя –

живея

и не ще умра.

Забравата във ада нека бди

и печалбата със Дявола там да раздели.

А аз в облаците ще се нося

и света отгоре ще докосна…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...