watergabi (Габи Кожухарова)
39 39
30 abr 2008, 6:54

Мираж 

  Poesía » Otra
1130 0 5

 

МИРАЖ

Пред себе си аз виждам хора,

хора със крила.

Те летят във небесата

сред безбрежна синева.

А как ги виждам, щом са толкова далечни?

Нима и аз съм част от тях?

Гледам с техните очи,

ала дали не е мираж?

Танцувам с техните крила,

наоколо хвърчат пера.

Живея с техните сърца.

Нима възможно е това?

Ала душата си е моя.

Тя държи ме здраво тук.

И не мога, и да искам

през миражите да полетя.

© Габи Кожухарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вече съм ги събрала, Слънце, но за стихосбирка е още рано!
  • Време ти е за стихосбирка ;д Ако не деиствителна, то поне да събереш всички стихове за ангели на едно място
  • миражите са временни,
    макар и вълшебни...
    поздрав Габи !
  • Опитай! Може би ще се получи!
  • Можеш, Габи, но все още ти е твърде, твърде рано!...
    Танцувай ТУК и СЕГА! Танцувай земния си валс!
    И дано танцът ти е също толкова вълшебен, колкото е миражният!
    Нека да е валс на Любовта!
    Хареса ми твоят "Мираж"! Поздравления, Габи!
Propuestas
: ??:??