30 апр. 2008 г., 06:54

Мираж

1.5K 0 5

 

МИРАЖ

Пред себе си аз виждам хора,

хора със крила.

Те летят във небесата

сред безбрежна синева.

А как ги виждам, щом са толкова далечни?

Нима и аз съм част от тях?

Гледам с техните очи,

ала дали не е мираж?

Танцувам с техните крила,

наоколо хвърчат пера.

Живея с техните сърца.

Нима възможно е това?

Ала душата си е моя.

Тя държи ме здраво тук.

И не мога, и да искам

през миражите да полетя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габи Кожухарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вече съм ги събрала, Слънце, но за стихосбирка е още рано!
  • Време ти е за стихосбирка ;д Ако не деиствителна, то поне да събереш всички стихове за ангели на едно място
  • миражите са временни,
    макар и вълшебни...
    поздрав Габи !
  • Опитай! Може би ще се получи!
  • Можеш, Габи, но все още ти е твърде, твърде рано!...
    Танцувай ТУК и СЕГА! Танцувай земния си валс!
    И дано танцът ти е също толкова вълшебен, колкото е миражният!
    Нека да е валс на Любовта!
    Хареса ми твоят "Мираж"! Поздравления, Габи!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...