Мираж
МИРАЖ
Пред себе си аз виждам хора,
хора със крила.
Те летят във небесата
сред безбрежна синева.
А как ги виждам, щом са толкова далечни?
Нима и аз съм част от тях?
Гледам с техните очи,
ала дали не е мираж?
Танцувам с техните крила,
наоколо хвърчат пера.
Живея с техните сърца.
Нима възможно е това?
Ала душата си е моя.
Тя държи ме здраво тук.
И не мога, и да искам
през миражите да полетя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Габи Кожухарова Всички права запазени
