МИРАЖ
Пред себе си аз виждам хора,
хора със крила.
Те летят във небесата
сред безбрежна синева.
А как ги виждам, щом са толкова далечни?
Нима и аз съм част от тях?
Гледам с техните очи,
ала дали не е мираж?
Танцувам с техните крила,
наоколо хвърчат пера.
Живея с техните сърца.
Нима възможно е това?
Ала душата си е моя.
Тя държи ме здраво тук.
И не мога, и да искам
през миражите да полетя.
© Габи Кожухарова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
