МИРАЖ
Пред себе си аз виждам хора,
хора със крила.
Те летят във небесата
сред безбрежна синева.
А как ги виждам, щом са толкова далечни?
Нима и аз съм част от тях?
Гледам с техните очи,
ала дали не е мираж?
Танцувам с техните крила,
наоколо хвърчат пера.
Живея с техните сърца.
Нима възможно е това?
Ала душата си е моя.
Тя държи ме здраво тук.
И не мога, и да искам
през миражите да полетя.
© Габи Кожухарова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
