Мираж

13 jun 2013, 21:19

Poesía » De amor

664 0 2

Мираж

В препълненото ми съзнание

намери си ти толкоз бързо място.

Като че ли със любовно заклинание

превзе ума ми, иначе забързал се тъй бясно.

И оттогава всяка моя крачка ти следиш.

Във всеки миг аз виждам теб.

До мене все стоиш.

Всяка нощ и всеки ден.

Разговаряме със часове.

На теб разказвам всяка случка.

И погледна ли те,

не съществува вече нищо друго.

На лекции до мен седиш.

Заедно във банята си пеем.

В леглото пак до мен лежиш –

един за другиго копнеем.

Ала щом към теб посегна,

в миг изчезваш бързо.

Щом ръката си протегна,

обгръща нея само въздух.

Как така?! До преди секунда бяхме двама!

Странно! Гласа ти ясно чувах!

А изведнъж сега те няма.

Отговора знам: По дяволите, пак сънувах!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

martity-18 (Мартина Германова)

2013-06-16T23:17:59+03:00

Благодаря! Не следвам филология.
plamen-p (Пламен Порчев)

2013-06-14T04:01:33+03:00

"Как така?!
До преди секунда бяхме двама!
Странно! Гласа ти ясно чувах!
А изведнъж сега те няма.
Отговора знам:
По дяволите, пак сънувах!"

Ако от цялото стихоплетство оставиш само тия стихчета - ще се получи прекрасно стихотворение. Бъди по-взискателна към творчеството си! Имаш потенциал!
Надявам се да не следваш филология.
Ако имаш въпроси пиши на лични.
Ще ти отговоря.