Мираж
Мираж
В препълненото ми съзнание
намери си ти толкоз бързо място.
Като че ли със любовно заклинание
превзе ума ми, иначе забързал се тъй бясно.
И оттогава всяка моя крачка ти следиш.
Във всеки миг аз виждам теб.
До мене все стоиш.
Всяка нощ и всеки ден.
Разговаряме със часове.
На теб разказвам всяка случка.
И погледна ли те,
не съществува вече нищо друго.
На лекции до мен седиш.
Заедно във банята си пеем.
В леглото пак до мен лежиш –
един за другиго копнеем.
Ала щом към теб посегна,
в миг изчезваш бързо.
Щом ръката си протегна,
обгръща нея само въздух.
Как така?! До преди секунда бяхме двама!
Странно! Гласа ти ясно чувах!
А изведнъж сега те няма.
Отговора знам: По дяволите, пак сънувах!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Германова Все права защищены
