Мираж

29 jul 2019, 9:41

Poesía » De amor

795 3 2

Проблясва лъч в далечината,
искри трептят над пусто плато.
За миг сияние просветва -
сигнал замрял, момент заветен.

Възсядам пламък бързолетен,
тук-там с мечти за теб преплетен.
Блуждая в мрака безнадеждно
и за надежда се оглеждам.

Пътуване - мираж, задъхан спомен
като от клонка девствена отронен
и втурнал се в атака бясна
в отвъдни ширини към дни неясни.

Пътуване - копнеж, неизчерпаем спомен.
Мигът е страшен и огромен.
Съзирам фигури в далечината -
и аз, и ти в безлюдно плато.

07.2000

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Tangerine (Хел)

2019-07-29T12:12:16+03:00

Благодаря, Младен! Радвам се, че оцени по този начин стиха ми. За мен това е някакво циклично повтарящо се състояние, което отново изплува в живота ми и го преживявам отново като момент на безвремие. За това и го публикувам точно в този момент.
vega666 (Младен Мисана)

2019-07-29T10:33:06+03:00

Много ми хареса. Лъха такава мистичност, а финалът е като метафизичен гонг!