Jul 29, 2019, 9:41 AM

Мираж

  Poetry » Love
992 3 2

 

Проблясва лъч в далечината,
искри трептят над пусто плато.
За миг сияние просветва -
сигнал замрял, момент заветен.

 

Възсядам пламък бързолетен,
тук-там с мечти за теб преплетен.
Блуждая в мрака безнадеждно
и за надежда се оглеждам.

 

Пътуване - мираж, задъхан спомен
като от клонка девствена отронен
и втурнал се в атака бясна
в отвъдни ширини към дни неясни.

 

Пътуване - копнеж, неизчерпаем спомен.
Мигът е страшен и огромен.
Съзирам фигури в далечината -
и аз, и ти в безлюдно плато.

 

07.2000

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© РоузМадърColdRevenge All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Младен! Радвам се, че оцени по този начин стиха ми. За мен това е някакво циклично повтарящо се състояние, което отново изплува в живота ми и го преживявам отново като момент на безвремие. За това и го публикувам точно в този момент.
  • Много ми хареса. Лъха такава мистичност, а финалът е като метафизичен гонг!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...