Миражи
След сянката ми никнат ветрове…
Заглъхват стъпките ми в мрака…
Едно прозрачно, тръпнещо перде,
от вятъра милувка чака…
Надеждата промъква се без звук
по острието на бръснача…
И търси думи да намери тук –
какво… за тишината знача?
А мракът лази в облаците плах
и мами първите светулки…
От взиране за знаци ожаднях
и дишам страх на пресекулки.
Надеждите са неизказан знак –
послания наивно слепи…
От ветровете в безнадежден мрак,
след сянката ми… никнат степи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Неделчева Todos los derechos reservados
