20 abr 2007, 21:49

МИРИС НА КАРБОЛ И ПРИЯТЕЛСКИ ЧУВСТВА 

  Poesía
1220 0 6
Не обичам карболния мирис
дето твоята същност разяде.
Белотата руши светли мисли,
чрез които сме живи и здрави.

Сред халати и бели престилки
твоят смисъл се къпе с надежда,
а молитвите мои те викат
и увиват света като прежда...

А въпросите боцкат стремглаво
и болят неясни и бледи
в моят дух и твоето тяло...
в битието ни - нашите вени...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??