20.04.2007 г., 21:49 ч.

МИРИС НА КАРБОЛ И ПРИЯТЕЛСКИ ЧУВСТВА 

  Поезия
1193 0 6
Не обичам карболния мирис
дето твоята същност разяде.
Белотата руши светли мисли,
чрез които сме живи и здрави.

Сред халати и бели престилки
твоят смисъл се къпе с надежда,
а молитвите мои те викат
и увиват света като прежда...

А въпросите боцкат стремглаво
и болят неясни и бледи
в моят дух и твоето тяло...
в битието ни - нашите вени...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??