Apr 20, 2007, 9:49 PM

МИРИС НА КАРБОЛ И ПРИЯТЕЛСКИ ЧУВСТВА 

  Poetry
1219 0 6
Не обичам карболния мирис
дето твоята същност разяде.
Белотата руши светли мисли,
чрез които сме живи и здрави.

Сред халати и бели престилки
твоят смисъл се къпе с надежда,
а молитвите мои те викат
и увиват света като прежда...

А въпросите боцкат стремглаво
и болят неясни и бледи
в моят дух и твоето тяло...
в битието ни - нашите вени...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??