МИРИС НА КАРБОЛ И ПРИЯТЕЛСКИ ЧУВСТВА
дето твоята същност разяде.
Белотата руши светли мисли,
чрез които сме живи и здрави.
Сред халати и бели престилки
твоят смисъл се къпе с надежда,
а молитвите мои те викат
и увиват света като прежда...
А въпросите боцкат стремглаво
и болят неясни и бледи
в моят дух и твоето тяло...
в битието ни - нашите вени...
© Валентин Йорданов All rights reserved.