29 jun 2017, 21:30

Мирис на прегоряло...

Poesía

416 0 1

Жега е... Петровден...
пукат се дърво и камък.
Процеп е в мен отворен
и душата ми изригва пламък...
Разпалват се въглените вътре,
останки от жарки спомени,
за срещи и разлъки
сред някакви кабели оголени...
още ток през мен тече,
смесен с нестинарски огън...
Ей, я стига –
да не прегориш старото момче
с този стих, от горещина отронен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

voda (Елица Ангелова)

Интересна употреба на познатия израз "Дърво и камък се пукат от студ".А тук – от горещина.
Поздрав!

2017-06-30T04:17:14+03:00

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0