Jun 29, 2017, 9:30 PM

Мирис на прегоряло...

Poetry

414 0 1

Жега е... Петровден...
пукат се дърво и камък.
Процеп е в мен отворен
и душата ми изригва пламък...
Разпалват се въглените вътре,
останки от жарки спомени,
за срещи и разлъки
сред някакви кабели оголени...
още ток през мен тече,
смесен с нестинарски огън...
Ей, я стига –
да не прегориш старото момче
с този стих, от горещина отронен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda (Елица Ангелова)

Интересна употреба на познатия израз "Дърво и камък се пукат от студ".А тук – от горещина.
Поздрав!

2017-06-30T04:17:14+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0