31 dic 2010, 11:57

Мирише на зима 

  Poesía » De amor
1044 0 5

Мирише на зима,

а вънка е пролет!

Макар през сълзи,

аз долавям студа.

Отдавна те няма,

а в онзи прозорец

съм прикована...

да чакам топлина...

 

И хора минават

и тъй са щастливи,

понякога слепи

към мен и света.

А аз просто чакам

и събирам сили -

стъклото да счупя

и да излетя!

 

Мирише на зима,

а в зимата, казват,

че случвали се чудеса!

Отдавна на чудо

не се и надявам...

аз искам просто

отново да летя.

 

Да вдъхна цветята,

да тичам в простора,

дори искам да усетя дъжда...

Навънка е пролет,

а зима сковава крилете ми,

ранени в любовта.

 

И весели хора,

забързани, важни

минават, а аз -

вгледана в тях -

за миг ще се сепна

и пак ще затворя

сърце и очи,

потънали в прах...

 

© МимеТО Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви много
  • Ей така, стоим оковани в кристалните решетки на ледените прозорци... неразмразени, нищо че е топло
    Харесва ми.
    Но трябва да обърнеш внимание на ритъма и римата.
    Обмисляй повече, редактирай, изпилявай И ще стане!
    Успехи!
  • Мерси
  • Хареса ми!Честита Нова Година!
  • Благодаря Ви!!!Честита Нова година на всички!Нека тази бъде по-успешна и щастлива от всички до сега
Propuestas
: ??:??