Мирише на зима
Мирише на зима,
а вънка е пролет!
Макар през сълзи,
аз долавям студа.
Отдавна те няма,
а в онзи прозорец
съм прикована...
да чакам топлина...
И хора минават
и тъй са щастливи,
понякога слепи
към мен и света.
А аз просто чакам
и събирам сили -
стъклото да счупя
и да излетя!
Мирише на зима,
а в зимата, казват,
че случвали се чудеса!
Отдавна на чудо
не се и надявам...
аз искам просто
отново да летя.
Да вдъхна цветята,
да тичам в простора,
дори искам да усетя дъжда...
Навънка е пролет,
а зима сковава крилете ми,
ранени в любовта.
И весели хора,
забързани, важни
минават, а аз -
вгледана в тях -
за миг ще се сепна
и пак ще затворя
сърце и очи,
потънали в прах...
© МимеТО All rights reserved.
