14 feb 2012, 20:55

Миришеш на самотен мъж

1.4K 1 21

Миришеш на самотен мъж.
Това веднага забелязах.
Прииска ми се изведнъж
да ти го кажа... Но не казах.

Коняк и вино. Сто на сто
да се напием ще си струва.
А иначе не би могло...
Със самотата ти флиртувам.

Флиртува с мен и с теб мигът.
Духът на виното пленява.
А може би за сетен път
към любовта ни приближава.

Нима и вечната любов
не е пиянство най-накрая?
Реката с името Живот
умее да ни приласкае,

а после да ни завлече
в дълбокия си вир, където
между незнайни брегове
ще давим пътя към морето...

Приличаш на различен мъж.
След две-три чаши май успявам
да ти го кажа неведнъж...


Тъй трезва истината става.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Залуташ ли се в самотата, започваш да губиш посока! Поздрав!
  • Поздравления, Нели!
    Хареса ми и закачката в заглавието
  • !!!!
  • Ах,тези житейски вирове.....
    След няколко чаши коняк и вино...за там сме си...
    Поздрав,Нели!
  • Алипиева! Ела, отпий, помириши!...
    Ще вземеш да прихванеш
    и отдалеч ще ти личи,
    каквото и да хванеш!.. Поздрави !
    Радвам се да те видя, Слънчице!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...