13 dic 2013, 20:25

Миризлива, чорапена представка

  Poesía
533 0 0

Мирише под елхата, няма спор.

Ох, как ме задушава аромата.

Мирише на умрял и съхнещ пор.

Нужна ли е или не - елхата?

 

Вони като незнайни светове.

Звездата ли е главната причина?

Включвам мигновено CNN,

и отговор разбира се, намирам.

 

Навсякъде елхите са с звезди,

но как да им усетя аромата?

Чорапчето мечтаех си преди,

а днес между мечтите си се мятам.

 

Мирише ми и давя се от смрад.

Събул го е наверно оня старец.

Да ме прощава шареният свят,

но по-добре са няколко шамара...

 

Не искам петолъчка на върха.

Искам си елхичката зелена.

Звездата си е винаги звезда,

но никога по празници червена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...