Dec 13, 2013, 8:25 PM

Миризлива, чорапена представка

  Poetry
528 0 0

Мирише под елхата, няма спор.

Ох, как ме задушава аромата.

Мирише на умрял и съхнещ пор.

Нужна ли е или не - елхата?

 

Вони като незнайни светове.

Звездата ли е главната причина?

Включвам мигновено CNN,

и отговор разбира се, намирам.

 

Навсякъде елхите са с звезди,

но как да им усетя аромата?

Чорапчето мечтаех си преди,

а днес между мечтите си се мятам.

 

Мирише ми и давя се от смрад.

Събул го е наверно оня старец.

Да ме прощава шареният свят,

но по-добре са няколко шамара...

 

Не искам петолъчка на върха.

Искам си елхичката зелена.

Звездата си е винаги звезда,

но никога по празници червена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...