13.12.2013 г., 20:25

Миризлива, чорапена представка

530 0 0

Мирише под елхата, няма спор.

Ох, как ме задушава аромата.

Мирише на умрял и съхнещ пор.

Нужна ли е или не - елхата?

 

Вони като незнайни светове.

Звездата ли е главната причина?

Включвам мигновено CNN,

и отговор разбира се, намирам.

 

Навсякъде елхите са с звезди,

но как да им усетя аромата?

Чорапчето мечтаех си преди,

а днес между мечтите си се мятам.

 

Мирише ми и давя се от смрад.

Събул го е наверно оня старец.

Да ме прощава шареният свят,

но по-добре са няколко шамара...

 

Не искам петолъчка на върха.

Искам си елхичката зелена.

Звездата си е винаги звезда,

но никога по празници червена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...