13 abr 2008, 12:08

Мирът на поета

753 0 5
Мирът на поета


Мъгла и дим, и мрачен хаос -
това е в моето сърце.
Ще бъде тъй, докато влезе в зрялост
душата ми, по-лека от перце.

Ще трябва да се боря и с това -
със тъмния, неясен дим
и в облака от новите слова
да търся на сърцето синоним.

Ще трябва да намеря своя ред
и в мъката, и в песента,
и да се уповавам най-напред
на Онзи, даващ светлина.

Ще трябва своя мир аз да намеря,
за да получа сили нови,
в стиха си, пламнал и премерен,
да чупя все по-стегнати окови.

Да влезеш в своя мир е трудно,
но там е моята съдба –
ще трябва трепетно и будно
да търся общ език с Света.

Намеря ли го нявгаш, вече
ще мога да съм нов герой,
а не объркано човече,
дерзаещо за Бога свой.

Ще пиша вдъхновено, силно
за светлината, за това,
че Господ дава изобилно
на всеки, търсещ Го в света.

Ще пиша за покоя сладък
и за минутите на сън.
Ще пиша, да, ще пиша гръмко,
докато Tой не ме извика Вън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е........пиши,пиши............и ни радвай с творенията си!!!!!!!!!!
  • Пожелавам ти вяра, вдъхновение и много сили, за да преоткриеш себе си!
  • Браво!!! Поздрвления!!!
  • Желая я ти душевен мир!
    Тръгнал си по пътя на самопознанието, ще го откриеш!
    Поздрав за стиха!
  • Силен и мъдър стих! Пожелавам ти истинско вдъхновение, "за да намериш своя мир, за да получаш сили нови, в стиха си, пламнал и премерен, да чупиш все по-стегнати окови"!
    Много, много ми хареса стихът ти, Нико! Поздравления!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...