Мирът на поета
Мъгла и дим, и мрачен хаос -
това е в моето сърце.
Ще бъде тъй, докато влезе в зрялост
душата ми, по-лека от перце.
Ще трябва да се боря и с това -
със тъмния, неясен дим
и в облака от новите слова
да търся на сърцето синоним.
Ще трябва да намеря своя ред
и в мъката, и в песента,
и да се уповавам най-напред
на Онзи, даващ светлина.
Ще трябва своя мир аз да намеря,
за да получа сили нови,
в стиха си, пламнал и премерен,
да чупя все по-стегнати окови.
Да влезеш в своя мир е трудно,
но там е моята съдба –
ще трябва трепетно и будно
да търся общ език с Света.
Намеря ли го нявгаш, вече
ще мога да съм нов герой,
а не объркано човече,
дерзаещо за Бога свой.
Ще пиша вдъхновено, силно
за светлината, за това,
че Господ дава изобилно
на всеки, търсещ Го в света.
Ще пиша за покоя сладък
и за минутите на сън.
Ще пиша, да, ще пиша гръмко,
докато Tой не ме извика Вън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нико Ников Все права защищены
