13 апр. 2008 г., 12:08

Мирът на поета

754 0 5
Мирът на поета


Мъгла и дим, и мрачен хаос -
това е в моето сърце.
Ще бъде тъй, докато влезе в зрялост
душата ми, по-лека от перце.

Ще трябва да се боря и с това -
със тъмния, неясен дим
и в облака от новите слова
да търся на сърцето синоним.

Ще трябва да намеря своя ред
и в мъката, и в песента,
и да се уповавам най-напред
на Онзи, даващ светлина.

Ще трябва своя мир аз да намеря,
за да получа сили нови,
в стиха си, пламнал и премерен,
да чупя все по-стегнати окови.

Да влезеш в своя мир е трудно,
но там е моята съдба –
ще трябва трепетно и будно
да търся общ език с Света.

Намеря ли го нявгаш, вече
ще мога да съм нов герой,
а не объркано човече,
дерзаещо за Бога свой.

Ще пиша вдъхновено, силно
за светлината, за това,
че Господ дава изобилно
на всеки, търсещ Го в света.

Ще пиша за покоя сладък
и за минутите на сън.
Ще пиша, да, ще пиша гръмко,
докато Tой не ме извика Вън.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е........пиши,пиши............и ни радвай с творенията си!!!!!!!!!!
  • Пожелавам ти вяра, вдъхновение и много сили, за да преоткриеш себе си!
  • Браво!!! Поздрвления!!!
  • Желая я ти душевен мир!
    Тръгнал си по пътя на самопознанието, ще го откриеш!
    Поздрав за стиха!
  • Силен и мъдър стих! Пожелавам ти истинско вдъхновение, "за да намериш своя мир, за да получаш сили нови, в стиха си, пламнал и премерен, да чупиш все по-стегнати окови"!
    Много, много ми хареса стихът ти, Нико! Поздравления!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...