13.04.2008 г., 12:08

Мирът на поета

749 0 5
Мирът на поета


Мъгла и дим, и мрачен хаос -
това е в моето сърце.
Ще бъде тъй, докато влезе в зрялост
душата ми, по-лека от перце.

Ще трябва да се боря и с това -
със тъмния, неясен дим
и в облака от новите слова
да търся на сърцето синоним.

Ще трябва да намеря своя ред
и в мъката, и в песента,
и да се уповавам най-напред
на Онзи, даващ светлина.

Ще трябва своя мир аз да намеря,
за да получа сили нови,
в стиха си, пламнал и премерен,
да чупя все по-стегнати окови.

Да влезеш в своя мир е трудно,
но там е моята съдба –
ще трябва трепетно и будно
да търся общ език с Света.

Намеря ли го нявгаш, вече
ще мога да съм нов герой,
а не объркано човече,
дерзаещо за Бога свой.

Ще пиша вдъхновено, силно
за светлината, за това,
че Господ дава изобилно
на всеки, търсещ Го в света.

Ще пиша за покоя сладък
и за минутите на сън.
Ще пиша, да, ще пиша гръмко,
докато Tой не ме извика Вън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е........пиши,пиши............и ни радвай с творенията си!!!!!!!!!!
  • Пожелавам ти вяра, вдъхновение и много сили, за да преоткриеш себе си!
  • Браво!!! Поздрвления!!!
  • Желая я ти душевен мир!
    Тръгнал си по пътя на самопознанието, ще го откриеш!
    Поздрав за стиха!
  • Силен и мъдър стих! Пожелавам ти истинско вдъхновение, "за да намериш своя мир, за да получаш сили нови, в стиха си, пламнал и премерен, да чупиш все по-стегнати окови"!
    Много, много ми хареса стихът ти, Нико! Поздравления!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...