13.04.2008 г., 12:08

Мирът на поета

746 0 5
Мирът на поета


Мъгла и дим, и мрачен хаос -
това е в моето сърце.
Ще бъде тъй, докато влезе в зрялост
душата ми, по-лека от перце.

Ще трябва да се боря и с това -
със тъмния, неясен дим
и в облака от новите слова
да търся на сърцето синоним.

Ще трябва да намеря своя ред
и в мъката, и в песента,
и да се уповавам най-напред
на Онзи, даващ светлина.

Ще трябва своя мир аз да намеря,
за да получа сили нови,
в стиха си, пламнал и премерен,
да чупя все по-стегнати окови.

Да влезеш в своя мир е трудно,
но там е моята съдба –
ще трябва трепетно и будно
да търся общ език с Света.

Намеря ли го нявгаш, вече
ще мога да съм нов герой,
а не объркано човече,
дерзаещо за Бога свой.

Ще пиша вдъхновено, силно
за светлината, за това,
че Господ дава изобилно
на всеки, търсещ Го в света.

Ще пиша за покоя сладък
и за минутите на сън.
Ще пиша, да, ще пиша гръмко,
докато Tой не ме извика Вън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нико Ников Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е........пиши,пиши............и ни радвай с творенията си!!!!!!!!!!
  • Пожелавам ти вяра, вдъхновение и много сили, за да преоткриеш себе си!
  • Браво!!! Поздрвления!!!
  • Желая я ти душевен мир!
    Тръгнал си по пътя на самопознанието, ще го откриеш!
    Поздрав за стиха!
  • Силен и мъдър стих! Пожелавам ти истинско вдъхновение, "за да намериш своя мир, за да получаш сили нови, в стиха си, пламнал и премерен, да чупиш все по-стегнати окови"!
    Много, много ми хареса стихът ти, Нико! Поздравления!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...