20 jun 2007, 13:34

Мис Слънчице

  Poesía
1K 0 11

  Мис Слънчице у нас блести.
  И все по-красива става.
  От семейния ни небосклон
  със светлина ни  озарява.

  От мъничкото личице,
  обсипано с къдрички, 
  дяволито и с възторг
  гледат черните очички.

  Броиме цифрите с нея,
  буквите редим в редици,
  приказки четем и пеем,
  рисуваме дворци, кралици.

  За мис Слънчице сега
  благодаря на Господ и съдбата
  за пет години чар и радост -
  пет слънчеви дъги в душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Растат и хубавеят те,нека да са ни живи и здрави децата!!!
    Поздравления,мила!
  • Радвай му се всеотдайно, защото няма да усетиш как ще изхвърчи от ръцете ти... Сладко стихче и мн. обичливо...
  • Сигурно си много горда със Слънчицето си и с право. Поздрави!
  • Поздрав за слънчевия стих! Да ти носи много радост и светлина твоята Мис Слънчице! Поздрави!
  • Децата са като слънцето и въздуха за всяка майка (или баба като мен)! Поздрав и

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...