20 июн. 2007 г., 13:34

Мис Слънчице

1K 0 11

  Мис Слънчице у нас блести.
  И все по-красива става.
  От семейния ни небосклон
  със светлина ни  озарява.

  От мъничкото личице,
  обсипано с къдрички, 
  дяволито и с възторг
  гледат черните очички.

  Броиме цифрите с нея,
  буквите редим в редици,
  приказки четем и пеем,
  рисуваме дворци, кралици.

  За мис Слънчице сега
  благодаря на Господ и съдбата
  за пет години чар и радост -
  пет слънчеви дъги в душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Растат и хубавеят те,нека да са ни живи и здрави децата!!!
    Поздравления,мила!
  • Радвай му се всеотдайно, защото няма да усетиш как ще изхвърчи от ръцете ти... Сладко стихче и мн. обичливо...
  • Сигурно си много горда със Слънчицето си и с право. Поздрави!
  • Поздрав за слънчевия стих! Да ти носи много радост и светлина твоята Мис Слънчице! Поздрави!
  • Децата са като слънцето и въздуха за всяка майка (или баба като мен)! Поздрав и

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...