20 июн. 2007 г., 13:34

Мис Слънчице

1K 0 11

  Мис Слънчице у нас блести.
  И все по-красива става.
  От семейния ни небосклон
  със светлина ни  озарява.

  От мъничкото личице,
  обсипано с къдрички, 
  дяволито и с възторг
  гледат черните очички.

  Броиме цифрите с нея,
  буквите редим в редици,
  приказки четем и пеем,
  рисуваме дворци, кралици.

  За мис Слънчице сега
  благодаря на Господ и съдбата
  за пет години чар и радост -
  пет слънчеви дъги в душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Растат и хубавеят те,нека да са ни живи и здрави децата!!!
    Поздравления,мила!
  • Радвай му се всеотдайно, защото няма да усетиш как ще изхвърчи от ръцете ти... Сладко стихче и мн. обичливо...
  • Сигурно си много горда със Слънчицето си и с право. Поздрави!
  • Поздрав за слънчевия стих! Да ти носи много радост и светлина твоята Мис Слънчице! Поздрави!
  • Децата са като слънцето и въздуха за всяка майка (или баба като мен)! Поздрав и

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...