20 июн. 2007 г., 13:34

Мис Слънчице

1K 0 11

  Мис Слънчице у нас блести.
  И все по-красива става.
  От семейния ни небосклон
  със светлина ни  озарява.

  От мъничкото личице,
  обсипано с къдрички, 
  дяволито и с възторг
  гледат черните очички.

  Броиме цифрите с нея,
  буквите редим в редици,
  приказки четем и пеем,
  рисуваме дворци, кралици.

  За мис Слънчице сега
  благодаря на Господ и съдбата
  за пет години чар и радост -
  пет слънчеви дъги в душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Растат и хубавеят те,нека да са ни живи и здрави децата!!!
    Поздравления,мила!
  • Радвай му се всеотдайно, защото няма да усетиш как ще изхвърчи от ръцете ти... Сладко стихче и мн. обичливо...
  • Сигурно си много горда със Слънчицето си и с право. Поздрави!
  • Поздрав за слънчевия стих! Да ти носи много радост и светлина твоята Мис Слънчице! Поздрави!
  • Децата са като слънцето и въздуха за всяка майка (или баба като мен)! Поздрав и

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...