2 feb 2020, 9:05

Мишена - за слепци

  Poesía » Civil
781 3 11

Животът ни мишена е - за сляп,
наизустени фрази тихо сричаме,
молитви - за насъщният ни хляб
и някак по наръчници обичаме.

 

С месии пренасели се света,
а добрините скитат се - неслучени.
Гурута преподават простота.
Умираме сами и ненаучени.

 

Земята, след последния синкоп,
задъхва се и стене - под боклуците.
Себичното : "След мене и потоп"!
Жестоката присъда е - за внуците.

 

А някакъв побъркан дон Кихот,
на копие размахал е душата си.
В тъмата безпросветна търси брод.
И среден пръст показва - на съдбата си.

 

И смее му се, злобно и в захлас,
тълпата. Днес са други великаните...
Осъден луд. В пустиня божи глас:
Мишена - за слепци ще си останете!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...