Мишена - за слепци
Животът ни мишена е - за сляп,
наизустени фрази тихо сричаме,
молитви - за насъщният ни хляб
и някак по наръчници обичаме.
С месии пренасели се света,
а добрините скитат се - неслучени.
Гурута преподават простота.
Умираме сами и ненаучени.
Земята, след последния синкоп,
задъхва се и стене - под боклуците.
Себичното : "След мене и потоп"!
Жестоката присъда е - за внуците.
А някакъв побъркан дон Кихот,
на копие размахал е душата си.
В тъмата безпросветна търси брод.
И среден пръст показва - на съдбата си.
И смее му се, злобно и в захлас,
тълпата. Днес са други великаните...
Осъден луд. В пустиня божи глас:
Мишена - за слепци ще си останете!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
