16 abr 2013, 10:29

Мисия

1.5K 0 2

Е, хайде - с обич погледни ме!
Виж - слънчев лъч е спрял в косите ми.
С усмивка и Любов докосни ме
и изгревът ще влезе във очите ми.
Ще те залее водопадно синевата,
в сърцето - ще запърхат пеперуди,
в миг - ще забравиш самотата,
ще те прегърнат мисли луди.
Аз съм нежност. Аз съм лудост,
аз съм мечтано проклятие;
слънчев лъч в ураганните бури,
огнена клада и нежно разпятие.
Аз съм от Слънцето пратена,
звезди и лъчи крия във шепите,
божествена мисия ми е дадена -
да ги разпръсна в сърцето ти,
за да не можеш да ме забравиш. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...