16 апр. 2013 г., 10:29

Мисия

1.5K 0 2

Е, хайде - с обич погледни ме!
Виж - слънчев лъч е спрял в косите ми.
С усмивка и Любов докосни ме
и изгревът ще влезе във очите ми.
Ще те залее водопадно синевата,
в сърцето - ще запърхат пеперуди,
в миг - ще забравиш самотата,
ще те прегърнат мисли луди.
Аз съм нежност. Аз съм лудост,
аз съм мечтано проклятие;
слънчев лъч в ураганните бури,
огнена клада и нежно разпятие.
Аз съм от Слънцето пратена,
звезди и лъчи крия във шепите,
божествена мисия ми е дадена -
да ги разпръсна в сърцето ти,
за да не можеш да ме забравиш. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...