16 апр. 2013 г., 10:29

Мисия

1.5K 0 2

Е, хайде - с обич погледни ме!
Виж - слънчев лъч е спрял в косите ми.
С усмивка и Любов докосни ме
и изгревът ще влезе във очите ми.
Ще те залее водопадно синевата,
в сърцето - ще запърхат пеперуди,
в миг - ще забравиш самотата,
ще те прегърнат мисли луди.
Аз съм нежност. Аз съм лудост,
аз съм мечтано проклятие;
слънчев лъч в ураганните бури,
огнена клада и нежно разпятие.
Аз съм от Слънцето пратена,
звезди и лъчи крия във шепите,
божествена мисия ми е дадена -
да ги разпръсна в сърцето ти,
за да не можеш да ме забравиш. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...