21 feb 2017, 23:05

Мислех, че съм силна

  Poesía
599 0 0

 

Мислех, че съм силна, но не бях.
Едва когато тебе срещнах,
аз разбрах –
мойта сила чакала е Любовта ти.
Чакала е точно тя да я омае, 
да ѝ вдъхне недостигащата вяра,
да ѝ влее цял поток надежди,
да я покори със свойта нежност.
И сега съм вече силна – мога
слънцето с ръка аз да докосна,
вятъра да изпреваря в неговия бяг,
бурите не са за мене пречка,
а само път към следваща победа.
Знам, че сила за това ми даде ти и
Любовта ти – тази слънчева прекрасна фея,
от която аз разбрах за свойта сила.
И единственото, със което мога да отвърна –
това е Любовта ми. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...