Мислех си...

Poesía » Otra

1.3K 0 12

Мислех си, че ще забравя този поглед мил -

от игликина поляна

цвят небесносин.

Не успях да се преборя с порива във мен,

трепета си в джоб да сложа -

уж успокоен!

Мислех си - ще го забравя! Да, но не успях!

В нощите с очи към Горе

помнех онзи грях:

скрити от деца. И хора - по съседски зли...

Търсехме в мига отмора,

вик - превърнат в стих.

Мислех си - съдбата може втори шанс да ми дари

и с надежда да отвори

зидани врати.

Даде ми го - спор да няма! Ех, дотук - добре!

Аз за него - "Свят за двама",

той за мен... "Дете"! ;)

*Дете - в смисъла на непораснал мъж ;)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

takodi (Таня Костадинова)

Невероятен стих...Повечето от тях остават такива до край...По-лесно е...Ако пораснеш започват отговорностите...Страхотна си...

2011-06-18T18:24:11+03:00
Traum (Цвети Йорданова)

Поздрав, Петя! Особено ми допадна първия куплет

2011-05-22T16:29:55+03:00
нмг (Надежда Маринова )

...мммммм, че е хубаво!!!
Ех, тия "деца"...

2011-05-22T14:38:03+03:00
theheart-ofthefire (Рени Бакалова)

2011-05-20T23:12:08+03:00
katerina- (Катя Вангелова)

И обичащо,и лъчезарно!Слънчице си Петя

2011-05-20T14:55:07+03:00