Мислех си...
Мислех си, че ще забравя този поглед мил -
от игликина поляна
цвят небесносин.
Не успях да се преборя с порива във мен,
трепета си в джоб да сложа -
уж успокоен!
Мислех си - ще го забравя! Да, но не успях!
В нощите с очи към Горе
помнех онзи грях:
скрити от деца. И хора - по съседски зли...
Търсехме в мига отмора,
вик - превърнат в стих.
Мислех си - съдбата може втори шанс да ми дари
и с надежда да отвори
зидани врати.
Даде ми го - спор да няма! Ех, дотук - добре!
Аз за него - "Свят за двама",
той за мен... "Дете"! ;)
*Дете - в смисъла на непораснал мъж ;)
© Петя Кръстева All rights reserved.
