20 jul 2022, 0:36

Мисли

579 0 0

Луната пак е огледално бяла,

а в нея се оглеждат мислите ми

лутащите се стремглаво вдясно-вляво

и отделящи се мръсните от чистите.

А всъщност кое е чисто и кое е мръсно

кой ще го определи само ти и твойте чувства

са определящи нали?

В дълбините на душата ти

усмихва се едно дете

и то е истинския съдник на твоите грехове.

С усмивката си детска и

невинна то сякаш казва

спомни си ме сега

и виж какво направил е от теб живота

преценката сама си направи.

Усмихвам се през сълзи и си

казвам - не е толкова лошо нали -

в живота си човек остана

получи своето признание

и своето благодаря от хорските очи!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дафина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...