20 jul 2022, 0:36

Мисли

583 0 0

Луната пак е огледално бяла,

а в нея се оглеждат мислите ми

лутащите се стремглаво вдясно-вляво

и отделящи се мръсните от чистите.

А всъщност кое е чисто и кое е мръсно

кой ще го определи само ти и твойте чувства

са определящи нали?

В дълбините на душата ти

усмихва се едно дете

и то е истинския съдник на твоите грехове.

С усмивката си детска и

невинна то сякаш казва

спомни си ме сега

и виж какво направил е от теб живота

преценката сама си направи.

Усмихвам се през сълзи и си

казвам - не е толкова лошо нали -

в живота си човек остана

получи своето признание

и своето благодаря от хорските очи!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дафина Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...