Луната пак е огледално бяла,

а в нея се оглеждат мислите ми

лутащите се стремглаво вдясно-вляво

и отделящи се мръсните от чистите.

А всъщност кое е чисто и кое е мръсно

кой ще го определи само ти и твойте чувства

са определящи нали?

В дълбините на душата ти

усмихва се едно дете

и то е истинския съдник на твоите грехове.

С усмивката си детска и

невинна то сякаш казва

спомни си ме сега

и виж какво направил е от теб живота

преценката сама си направи.

Усмихвам се през сълзи и си

казвам - не е толкова лошо нали -

в живота си човек остана

получи своето признание

и своето благодаря от хорските очи!