Мисли
Сняг до сняг,
скука до скука.
Бяг до бяг,
ръка без ръка.
Бавно минава
тъжната мъка,
ненужно изгрява
жълта луна.
Хора до хора,
човек без човека.
Кръст до кръста,
дни без слънца.
Трудно се вият
стръмни пътеки,
стълбата сива
пак надделя.
Думи до думи,
истина само една.
Капка по капка,
чиста в калта.
Лесно се дават
празни съвети.
Всеки се мери
право в целта.
Зъби до зъби,
започват да лаят.
Пустото в празно,
спрях да летя
Стъпките газят,
не вярват в лица.
Търсих надежда.
Дали ме позна?
скука до скука.
Бяг до бяг,
ръка без ръка.
Бавно минава
тъжната мъка,
ненужно изгрява
жълта луна.
Хора до хора,
човек без човека.
Кръст до кръста,
дни без слънца.
Трудно се вият
стръмни пътеки,
стълбата сива
пак надделя.
Думи до думи,
истина само една.
Капка по капка,
чиста в калта.
Лесно се дават
празни съвети.
Всеки се мери
право в целта.
Зъби до зъби,
започват да лаят.
Пустото в празно,
спрях да летя
Стъпките газят,
не вярват в лица.
Търсих надежда.
Дали ме позна?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ани Монева Todos los derechos reservados
