Anita765 (Ани Монева) Anita765 (Ани Монева)
65 296
Dec 13, 2008, 11:59 AM

Мисли

  Poetry » Other
1.1K 0 18

Сняг до сняг,
скука до скука.
Бяг до бяг,
ръка без ръка.
Бавно минава
тъжната мъка,
ненужно изгрява
жълта луна.
Хора до хора,
човек без човека.
Кръст до кръста,
дни без слънца.
Трудно се вият
стръмни пътеки,
стълбата сива
пак надделя.
Думи до думи,
истина само една.
Капка по капка,
чиста в калта.
Лесно се дават
празни съвети.
Всеки се мери
право в целта.
Зъби до зъби,
започват да лаят.
Пустото в празно,
спрях да летя
Стъпките газят,
не вярват в лица.
Търсих надежда.
Дали ме позна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Монева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0