23 sept 2008, 16:36

Мисли

  Poesía » Otra
675 0 5

Мисли

 

Чужда съм на тази планета,

мислех си, че ще е хубаво, но не е.

Мислих си, че ще се водя в карета,

но реалността е празна – пусто поле.

 

Какво съм аз без Теб, Иисусе?

Мънисто от гердана на света!

Не намерих пътя и изгубих се,

само низ от грешки плета.

 

Трябва да изживея живота на Земята,

но след това – знам, ще свърши всичко.

Заслужава си да чакам, чакам,

дори и да не е краят близо...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • О, Антоан, повярвай ми, доста съм грешила... Вярвала съм на лъжи от рода на гадателки (мислех си, че това, което казват винаги е вярно), хороскопи... Леле, колко бях запалена по астрология! Както и да е, надявам се, че жадните ще се напият, а чакащите ще дочакат. Благодаря за съветите.

    Магдалена, благодаря и на теб, ще се опитам да съм по-смела

    Ивалина, Мирелла, Вили и Магдалена (Боровска), благодаря и на вас, радвам се, че ви харесва и ви е докоснало по някакъв начин
  • Като.. прашинки сме в ръцете на Живота... толкова нищожни..
  • Мънисто от гердана на света!.. колко сме малки в действителност.. поздравления!
  • Мънисто от гердана на света!

    Много хубава метафора!!
  • целият път е низ от грешки...давай смело напред...с обич.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...