Tin-Tin (Тина)
66 670
23.09.2008 г., 16:36 ч.

Мисли 

  Поезия » Друга
491 0 5

Мисли

 

Чужда съм на тази планета,

мислех си, че ще е хубаво, но не е.

Мислих си, че ще се водя в карета,

но реалността е празна – пусто поле.

 

Какво съм аз без Теб, Иисусе?

Мънисто от гердана на света!

Не намерих пътя и изгубих се,

само низ от грешки плета.

 

Трябва да изживея живота на Земята,

но след това – знам, ще свърши всичко.

Заслужава си да чакам, чакам,

дори и да не е краят близо...

© Тина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • О, Антоан, повярвай ми, доста съм грешила... Вярвала съм на лъжи от рода на гадателки (мислех си, че това, което казват винаги е вярно), хороскопи... Леле, колко бях запалена по астрология! Както и да е, надявам се, че жадните ще се напият, а чакащите ще дочакат. Благодаря за съветите.

    Магдалена, благодаря и на теб, ще се опитам да съм по-смела

    Ивалина, Мирелла, Вили и Магдалена (Боровска), благодаря и на вас, радвам се, че ви харесва и ви е докоснало по някакъв начин
  • Като.. прашинки сме в ръцете на Живота... толкова нищожни..
  • Мънисто от гердана на света!.. колко сме малки в действителност.. поздравления!
  • Мънисто от гердана на света!

    Много хубава метафора!!
  • целият път е низ от грешки...давай смело напред...с обич.
Предложения
: ??:??