Kак тихичко измъкват се минутите
Сгушен в теб и в мислите ми за теб
Как тихичко мечтите ми рисуват
Горещ, пламтящ и ярък рай със теб
Как тихо, ама много тихо
Чувам нежния ти дъх
Който плъзга се и обгръща моя дух
И мойта влюбена глава
Как топло и дори горещо е
Бездиханно да съм сгушен в теб
Не желая вече в мисли да се давя
Не мога и душата си да успокоя
Да се предам и да потъна в твоите очи
Ръцете да разперя и да ме погълне твоята магия
Да ме вземе, да ме грабне
И от ъгъл в ъгъл да ме хвърля
От небето до земята да ме извисява
Да ме блъсне, костите да ми строши
Дори мрака страха ми да отвърже
и вятъра да ме прониже със кинжал
Слънцето, очите да ми изпепели
А ръцете ми до смърт
Морето да умори
Вземи ме, захвърли ме на безлюден остров
И от глад ме изтощи
И всичко ми вземи
И за болка ти не ме щади
Щом аз съм сгушен тихичко във теб
И твоите мисли са за мен.
© Наско Todos los derechos reservados