Kак тихичко измъкват се минутите

Сгушен в теб и в мислите ми за теб

Как тихичко мечтите ми рисуват

Горещ, пламтящ и ярък рай със теб

Как тихо, ама много тихо

Чувам нежния ти дъх

Който плъзга се и обгръща моя дух

И мойта влюбена глава

Как топло и дори горещо е

Бездиханно да съм сгушен в теб

Не желая  вече в мисли да се давя

Не мога и душата си да успокоя

Да се предам и да потъна в твоите очи

Ръцете да разперя и да ме погълне твоята магия

Да ме вземе, да ме грабне

И от ъгъл в ъгъл да ме хвърля

От небето до земята да ме извисява

Да ме блъсне, костите да ми строши

Дори мрака страха ми да отвърже

и вятъра да ме прониже със кинжал

Слънцето, очите да ми изпепели

А ръцете ми до смърт

Морето да умори

Вземи ме, захвърли ме на безлюден остров

И от глад ме изтощи

И всичко ми вземи

И за болка ти не ме щади

Щом аз съм сгушен тихичко във теб

И твоите мисли са за мен.