25 jun 2010, 14:36

Мисли

599 0 1

МИСЛИ

 

Къде отиват мислите които

отпъждаме ги махайки с ръка

дали обидени угасват скрито

или пък имат собствена съдба

 

отиват ли във детството където

докосва ги усмихнато хлапе

дочули пак гласчето му познато

полягат върху старо канапе

 

дали пък не отиват при приятел

подсвирвайки познатия сигнал

усмихва им се бившият мечтател

отваря и ги кани в своя хол

 

а може би веднага те отиват

при образа на милата жена

косите милват сълзите отпиват

загръщат я със шал от топлина

 

не зная и не искат да ми кажат

къде летят самотни във нощта

но сигурно ще споделят накрая

и ще обърнат моята съдба...

 

25.06.2010  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обичам и аз така да си пътувам във времето, с мислите...
    Където и да отиват и когато и да решат да ни разкажат...
    Поздравления за поредния хубав стих, приятелю!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....