Изпълзели из тъмния нощен сандък,
тръпни мисли ме водят при тебе,
сякаш тихата орис на грешник карък
е изтеглила сетния жребий!
А в сърцето бушува любовен вулкан...
и на мислите – бродници пусти –
вместо хляба от спомени искам да дам
топлината на твоите устни!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados