10 oct 2004, 0:43

Мисли и мечти

  Poesía
1.8K 0 0
МИСЛИ и МЕЧТИ
Пътувам вече аз към нас
и мисля си за някоя в захлас,
за някоя, която ми е на душата,
така ми писала съдбата!
***
Три дена сме далеч един от друг,
това е цяла вечност, но напук
аз опълчвам се на самотата
и си определям сам съдбата!
***
Такива чувства ме вълнуват днес
и ги споделям аз в унес
и горя в очакването на мига,
да бъдем с нея на брега.
***
Но този морски бряг е тъй далечен,
да търся него съм така обречен
и да мечтая аз не смея
на него с нея да живея!
***
Това живот ли е кажи,
когато нещо ти тежи,
а слънцето навън пече –
изгаря моето сърце?
***
Но ще се завърна аз у нас
в душата ми със обич, и тогаз
ще търсиме брега на моите мечти,
за да слеем нашите объркани съдби!
30.12.2002 г. 14:45 – 15:45
(От Бургас към Шумен)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...