10 oct 2004, 0:43

Мисли и мечти

  Poesía
1.8K 0 0
МИСЛИ и МЕЧТИ
Пътувам вече аз към нас
и мисля си за някоя в захлас,
за някоя, която ми е на душата,
така ми писала съдбата!
***
Три дена сме далеч един от друг,
това е цяла вечност, но напук
аз опълчвам се на самотата
и си определям сам съдбата!
***
Такива чувства ме вълнуват днес
и ги споделям аз в унес
и горя в очакването на мига,
да бъдем с нея на брега.
***
Но този морски бряг е тъй далечен,
да търся него съм така обречен
и да мечтая аз не смея
на него с нея да живея!
***
Това живот ли е кажи,
когато нещо ти тежи,
а слънцето навън пече –
изгаря моето сърце?
***
Но ще се завърна аз у нас
в душата ми със обич, и тогаз
ще търсиме брега на моите мечти,
за да слеем нашите объркани съдби!
30.12.2002 г. 14:45 – 15:45
(От Бургас към Шумен)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...